Лицето на 32-годишния Кристиян Коцев виси и направо се стича от дясната страна на главата му, като вероятно „израстъкът“ му тежи над килограм. Младият мъж обаче не вижда в това никаква драма нито за себе си, нито за околните. Казва само – свикнал съм… Признава, че не помни точно диагнозата си и смята, че става дума за „прищипване на нерв“, пише „ШОУ“ в новия си брой, който вече е на пазара.
През целия си 32-годишен живот Кристиян Коцев е ходил на прегледи за проблема с лицето си два пъти – когато бил на три години и по-късно на 17. Твърди, че се е родил с израстъка, който през годините доста нараснал и рецидивирал.
Мъжът e отгледан от баща си, тъй като майка му ги напуснала, когато бил едногодишно бебе. Тогава още не си личало, че когато порасне, той ще бъде обезобразен. Все пак двамата с родителката си се видели веднъж, тъй като тя го потърсила, когато станал на 23 години, и то след нещастие в нейния личен живот. Пили кафе у тях и хапнали. „Тя се учуди, като ме видя, и ме попита каква ми е диагнозата. Повече не я видях, но нямам и желание да се срещнем пак“, разказва момчето. На единствената среща между майка и син той чул, че има брат с нормално лице, който загинал, а родителката му е шивачка.
Бащата на Кристиян бил електротехник и приемал сина си такъв, какъвто е. Подкрепял го във всяко едно начинание, но починал преди година и половина. Днес обезобразеният мъж живее сам в столичния квартал „Дружба“ и работи на черно – без никакви договори и осигуровки. На въпрос дали е здравно осигурен отговаря, че е, понеже имал инвалидност, втора група, потвърдена от ТЕЛК. Работи тежка физическа работа – в строителството и металообработването. Доволен е от парите, които получава. „Имам и ТЕЛК – инвалидност 74% и по тази линия държавата ми дава месечно 100 лева, с които си плащам кабелната телевизия, тока и интернет“, допълва столичанинът.
От 17-годишен младият мъж се издържа сам,
за да не е в тежест на баща си. За болестта си знае от роднините си, че не е заразна и никой от тях не е боледувал от нещо подобно поне три поколения назад във времето. Признава, че едва около 150 души в цял свят имат такова „провиснало лице“. С годините и с порастването му нараснал и израстъкът на главата му. Не му тежал и не му създавал дискомфорт, нищо, че не виждал с лявото си око от малко дете… Деформирала се е и захапката му и това също не го притеснява… Нищо, че се е случвало да го подиграват по улиците и да го сочат с пръст.
Още си спомня как, докато пътувал в градския транспорт, веднъж двама възрастни мъже си говорили как ако още било времето на социализма, нямало да се налага да го гледат такъв, а непременно щели да го задължат да се оперира!!! „Никак не ми хареса тонът на един от мъжете, той беше направо агресивен, спомня си „човекът със странно лице“. Според него често се случвало да го заглеждат по улиците, не го сочели с пръст, но на морето много чужденци искали да се снимат с него. И това не го обиждало по никакъв начин. Най-много фотографии си правили с обезобразения мъж руски туристи.
Няма коментари :
Публикуване на коментар