Успях да придобия доста детайлни впечатления от начина, по който се случват нещата, та ми се прииска да напиша няколко думи.
Вече на всички е ясно, че огромна част от арестуваните в нощта на 2-ри са случайни хора, просто случили се на грешното място. Агресията при арестите и последвалото връзване със свински опашки, седене на цимента до кофите за боклук също беше нагледно документирано. Една вметка - по време на този междинен престой, завързаните, освен подложени на постоянни устни заплахи от преминаващите униформени ("сега ще ти разкатаем фамилията", "ще ти разбием живота", "много ще страдаш" и т.н.), са били оставени и без вода и тоалетна, но това са бели кахъри.
Тук някъде започват опитите да получим информация къде ще бъдат закарани задържаните. Униформените на място традиционно отговарят с "изчезвай, ще те смажа", замахвайки с палка. Чиято информативност, разбира се, клони към нула. Смяна на тактиката - прозвъняване по телефона на районните полицейски управления. Още в първото попадаме на приветлив и услужлив служител: "вашият приятел е пълнолетен и ако иска да знаете къде е, ще ви се обади", последвано от тряскане на слушалката. С малката подробност, че "нашият пълнолетен приятел" седи с вързани ръце в някой бус или в някой арест без шанс да ни информира по нормален начин къде се намира.
Следващият епизод се развива пред районното. На стълбите пред входа: "кво искате?". Питаме конкретното лице дали е при тях, отговорът: "изчезвайте от стълбите, нямате място тук". Настояваме за информация - дават ни я и потвърждават, че е при тях. Казват да сядаме и да чакаме на пейките отсреща. Какво и кого - не е ясно.
Междувременно успяваме да се свържем с адвокат от списъка с работещи про боно в нощта на протеста адвокати, публикуван във фейсбук (Респект!!!). Адвокатът идва и се оказва, че никой от задържаните не е имал достъп до телефон, за да се свърже с адвокат. Причината - момчетата отказват да подпишат заповедта за арест, която смятат за неправомерна, тъй като не са правили нищо нередно. Информират ги, че са хвърляли камъни по униформените. Интересно описание за "пиене на бира с приятели", каквото 90 % от тях са правели преди да ги арестуват, другите са седяли на земята и медитирали. Обяснено им е, че след като не са арестувани, нямат права - без телефон, вода, тоалетна и храна. Но ги държат и ги притискат да си признаят за пиенето на бира.... ъъъ, искам да кажа "хвърлянето на камъни по униформени".
Адвокатът изглежда смазан от умора, часът е около 2, обиколил е около сто от стоте районни управления в столицата. Влиза в търбуха на районното и изчезва. Час по-късно излиза. Още по-смазан от умора. Трябвало да обработят документите и едва след това щяло да се знае повече. Идва Мая Манолова с още един адвокат от списъка (отново РЕСПЕКТ!!!). И те част от София РПУ Гранд При. Всички заедно влизат отново в районното. След около час излизат. Едва гледат от умора. Вече можем да дадем на приятелите си торбички с храна и вода. Взимат ни личните карти, за да запишат кой на кого дава торбичка. Такава била процедурата. Остават задържани, на следващия ден ще се знае повече.
Адвокатът изчезва в посока следващото районно. Часът е 4:30...
"Следващият" ден преминава в опити да се получи информация какво се случва. Неуспешни. По всичко личи, че адвокатското Гранд При продължава. Нашият кон се движи доста добре - вече е успял да натрупа няколко нови обиколки на РПУ-тата. Успява някак в промеждутъка от попълване на документи, обикаляне на районни, отговаряне на обаждания и безброй други дейности, да ни информира, че все още очаква обаждане за покана да присъства (което трябва да се случи, когато им предявят обвинения). Денят почти се изнизва, обаждането идва. Отиваме към районното. Нашият адвокат, Мая Манолова и друг адвокат вече са вътре. Чакаме.
Започват да излизат някакви симпатични и усмихнати момчета - инженерчета, ИТ специалисти и т.н. Оказва се, че това в същност са "особено агресивните и цинични при задържането си" хора от протеста. Ентусиазирани, че са на свобода, решават да се изчакат. Всичките шест човека, които са били държани цялото денонощие заедно в една килия. С две легла. За двама човека! И едно шише вода. За шест човека (COVID19 харесва това)... Оказва се, че не на всички са раздали пликчетата с храна и вода, които сме им оставили - трябвало да питат дали имало нещо за тях. Говорят си за книги, музика, пътувания, докато чакат. Излиза и нашият "лумпен". Минава 21:00 часа. Отиваме да празнуваме свободата. Край.
П.П. Не подписвайте нищо, ако смятате, че сте задържани неправомерно! Не се връзвайте на номера от типа "ще ви пуснем по рано, ако подпишете - ето едно момче вече си тръгна", "не ви трябва адвокат на всички, само на един е достатъчен" и т.н.! Търсете си правата - не правете нищо без да присъства адвокат! Ако нямате възможност или адвокат, запишете си контактите на адвокати, работещи про боно - има ги в нета! Не се съгласявайте да ви правят снимки и взимат отпечатъци за криминална регистрация! Ако се наложи, търсете свидетели или записи от камери, доказващи вашата невинност!
П.П.П. Не всички униформени се държаха агресивно и заядливо. Имаше и няколко много любезни и наистина разбрани сред тях. Няма да пиша къде и кои, за да не пострадат.
П.П.П.П. Победителите в София РПУ Гранд При 2020: Адвокат Росен Рашков е великан! Нямам думи да опиша този човек как се раздаде до последната капчица, за да обиколи всички районни, да отговори на всяко едно обаждане, независимо от часът и мястото и да гарантира спазването на закона и справедливостта за всеки един задържан! РЕСПЕКТ!!! Същото важи и за Мая Манолова и адвокат Полина Велчева. Бяха навсякъде във всеки един момент.
Ради Серафимов, Фейсбук
Няма коментари :
Публикуване на коментар