Борис Цветков е лидер на софийската организация на БАС. Дългогодишен общественик, депутат и общински съветник от БСП. Кандидат за кмет на последните местни избори.
1. Вие сте председател на столичната организация на Български антифашистки съюз. Има предложение на кмета на Лозенец за премахване на Паметника костница на съветския войн и преименуване на "Моста на дружбата". Това е поредната провокация за Деня на победата или наистина има опасност да се случи?
Няма никаква опасност да се случи. Иначе - да, това е поредната провокация. Лъжа с много къси крака. Явно този кмет е обещавал и лъгал гражданите в предизборната кампания и сега виждайки, че не може да изпълни обещаното пред хората тези обещания се превръщат в лъжи. И за да излезе от ситуацията просто с това писмо до Фандъкова хвърля прах в очите и на неговите избиратели, и на всички останали хора. По-честна позиция според мен би била кмета на района да каже: "Обещавах, но нямам правомощия, а и не е възможно и не е правилно това, което сме си мислили, че ще е добре". А той пише на 6 май до г-жа Фандъкова тя до 9 май да премахне паметника и четири културни композиции и да преименува моста. Всички - дори неговите избиратели на неговата фейсбук страница - казаха, че това е просто съшито с бели конци. Дори да искат това да се случи няма как въобще да стане, пък и най-малко по-този начин. Даден кмет на района с някакво хвърчащо писмо до столичния кмет да хвърля ПР прах в очите за много тясно партийна тяхна употреба.
2. Какво представлява това искане - див популизъм, изкривяване или непознаване на историята?
Всички тези неща. Десните сили във всички европейски държави - Германия, Австрия, например - никой от тях не си позволява да отрича приноса на Червената армия, на СССР и на народите на СССР за победата във ВСВ. Да - това не е само тяхно дело, а на общонародна коалиция от много народи. Включително в самата Германия има и комунисти, и партизански отряди, и нелегални. Които - всеки според силите си - кой с бойкот, кой със саботаж, кой с реални партизански действия е допринесъл. Но водещата роля, най-многото жертви, най-многото трагедии е на гърба на съветските народи. На руският народ. На техните жени, на техните деца. Там всеки се е жертвал, всеки е работил според позициите си. Това е едно непознаване на историята ни, много грешно предполагане, че когато застъпиш тази позиция ти си единствен седесар, или антикомунист, наследник на голямото СДС, което пълнеше площадите преди 30 години и това ще бъде осребрено на изборите в някакви гласове и мандати. Според мен това е тяхна голяма заблуда и неслучайно надпреварващите се по тази линия и СДС, и ДСБ, и "Да, България" процентите им на избори са минимални. Вклюичтелно виждате, че от време на време част от тези не влизат и в парламента и общинските съвети. Но според мен най-лошото за гражданите на район "Лозенец" и на град София е, че има много проблеми.
Тези проблеми се натрупаха с дългогодишното управление на десницата в София. Над двадесет години града се управлява от десни коалиции - СДС, ССД и т.н. От повече от десет години управлява ГЕРБ. И сега, когато голяма част от хората искаха промяна и свалиха кмета на ГЕРБ те най-малкото, което очакват е да се водят псведоспорове с псевдопроблеми, а не се решават истинските проблеми на Лозенец. А какви са те - има големи жилищни части на Лозенец без детски градини: Кръстова вада например. Инфраструктурата около МОЛ-Парадайс също е голям проблем. Това, че се направиха една-две отсечки не е достатъчно. Не е завършен например бул. "Тодор Каблешков", който ще разтовари част от движението. Продължават безразборните строежи. Вече има опасност Витоша да не може да се види от там. Рушат и малката инфраструктура, правят кал и т.н. Просто има реални проблеми, които хората постоянно поставят на кмета. Те знаят, разбира се, че с магическа пръчка не може всичко да се реши.
Още повече, че същият кмет преди няколко дена е разрешил една инициатива на Руското посолство да ремонтира паметника. Собствените му съпартийци са го хванали за гушата и са го питали за неговите обещания, че ще махне паметника, а сега разрешава реконструкция и реставрация. Едно е да занемариш някой паметник да рухне - както оставиха паметника пред НДК(Паметник "1300 години България" - бел. на авт.) и да попиташ гражданите дали да се махне и да се направи нещо хубаво. И част от столичани се заблуждават и си казва, че щом е така изоставен, неподдържан и опасен паметника е редно да се направи нещо друго, вместо да се възстанови. Но тук кмета е направил крачка в обратна посока. Като е разрешил реконструкцията и тя даже мисля, че тече в момента. Днес даже му беше казано на заседанието на СОС. Районният кмет усеща как е съгрешил пред своите съпартийци и вместо да каже, че се е подхлъзнал политически, че е обещал това, което съпартийците са искали да чуят, но че хората това не ги вълнува и че са поставили приоритети пред него. Детски градини, училища, борба с презастрояване, инфраструктура. И нека да си каже, че след като хората не ги вълнува този въпрос, той ще отиде на заден план или ще го решаваме в края на мандата, когато по-важните проблеми са решени. С извинение, ако някой се чувства подведен. Вместо това той пуска едно писмо, което всички разобличиха.
3. Късата ни историческа памет плод на какво е - на неразбиране или на обикновено отричане на фактите? До къде ще ни доведе това?
Не мисля, че е само неразбиране или отричане на фактите. Мисля, че е целенасочен план и политика за подмяна на ценностите на нашето общество. И казвам това с най-голяма болка и съжаление, и яд, че и аз не съм могъл последните години ефективно да се противопоставя. Още от учлище започва целенасочена подмяна. Сина ми е в седми клас и постоянно виждам в официалните учебници как се подменя историята. Как вместо единствения основен виновник за ВСВ да се казва, че е Нацистка Германия виновността се разделя невярно между други. Подялбата на Полша се използва като мотив за започването на войната. И вижте колко странно - преди няколко дни не някой друг, а точно външният министър на Германия каза, че основния виновник за разпалването и започването на ВСВ е Хитлер и нацисткото управление на Германия. Т.е. - първоизточника си признава за водещата роля в започването на войната, а в същото време и в Европа, и в България приемат псевдодекларации и позиции, които подменят историята и я изкривяват. Т.е. - има някакъв център извън Европа, който е отговорен за това поведение. Той за съжаление много топло беше приет от нашите преподавателски среди и те с удоволствие обясняват на децата, че едва ли не не е имало фашизъм, и че партизанското движение е преекспонирано.
Премълчава се, че не някой друг, а точно цар Борис III с организацията на българското правителство 11 000 български евреи от Скопие, Пирот, Беломорска Тракия и Македония са събрани и извозени до пристанището в Лом и от там са извозени с кораби и в Требинка до един са избити. Две трети от тези хора са жени и деца. Български евреи. Наистина българският народ е спасил 48 000 евреи, но това се премълчава. Ние имаме активистка - професор от Скопие - цялото и семейство е изтребено в Требинка. Тя е единствената останала жива. И това фактически е подменено и нашите български деца не го научават. В националните медии, като изключим БСТВ, в-к "Дума", в-к "Жарава" и няколко други печатни и електронни издания, антифашистките дейности отсъстват, а доколкото се споменават те са изкривени, опошлени, скандализирани. Присъствието на нашата част от политическият спектър е само за някой скандал. Ако трябва да бъдем заклеймени или ако е станал някой гаф тогава се сещат, че ни има и почват да го преекспонират. А през останалото време кой е освободил Освиенцим-Биркенау не съществува като тема за тях. Но има световен ден за борба с Холокоста точно когато Червената армия е освободила града Освиенцим и лагера.
В образователната ни система и в електронните и националните ни медии битката за истината и за ценностите към момента е почти загубена. Не трябва да се отчайваме или да се самоубиваме, но още повече означава журналисти, социалисти, антифашисти, преподаватели да се вземем в ръце и да отстоим. Как става отстояването? Когато я отстоим пред нашите деца, които имат внуци - пред внуците. Когато я отстоим пред приятели, колеги и роднини. Аз, например, като председател на столичният Антифашистки съюз казах - няма за паметника на Съветската армия да се сещат веднъж годишно, за да го цапат с комикси, а когато е освободен от същата тази армия Освиенцим ние ще отидем там. И вече втора-трета година подред двеста човека сме там. И тази година преди епидемията бяхме там и не бяхме сами. Включително хора от международната общност, различни посланици и представители на други държави, журналисти, поети и много млади хора.
И подчертаваме - на тази дата Червената армия освободи Освиенцим. Ние с реални действия може да се опитаме да компенсираме първоначалната образователна блокада над истината и над нормалната, над истинската гледна точка. Така, че не е само невежество. Това има ясни каналисти. Да не ги споменавам, но например има една група от журналисти, които не пропускат предаване да заклеймят социализма, да заклеймят БСП, да заклеймят антифашизма. И повтаряйки сто пъти една и съща глупост и една и съща неистина за съжаление на част от нашите съграждани, които нямат време да прочетат всички нужни книги и да следят цялата политика просто им се набива, че "той е лош, той е от ония, които са правили глупости". И задачата ни е много трудна, но аз съм оптимист.
Нашите хора са оцелявали в историята на БСП след много по-големи погроми и трагедии. Имало е случаи, когато сме били изцяло извън закона. Имало е случаи, когато са убивали бащата, защото е бил участник в "Септемврийското въстание", но и сина му, понеже разпространявал позиви. Поколения наред са страдали от антидемократично монархофашистко управление и въпреки това, нашите хора са възстановявали структури, участвали са в избори, печелили са избори, дори в София. Скоро чествахме в кв. Надежда годишнина от "Надежденската комуна". В гладни и трудни години, в липса на демокрация нашите хора печелят изборите в тогава с. Надежда. Имат от 11 съветника те взимат пет и в коалиция с един съветник на земеделците правят т. нар. "Надежденска комуна". И тогава са имали не по-различни трудности, но само за няколко месеца те започват да решават конкретни социални проблеми на хората, на обикновените граждани. За съжаление управлението не трае дълго, не за нещо, а защото централната власт е решила силово да ликвидира народно-социалистическото управление.
Ето пример как в много по-тежка тогава за БСП ситуация хора, понеже са се държали близко един до друг, помагали са си, вярвали са в каузите, които защитават - те успяват да спечелят изборите. И това ни задължава и нас, колкото и да е трудна сега ситуацията. Пак имаме голямо разделение между богати и бедни. Богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. Пак ни доминират едни големи олигархични структури - наши и международни. Вие виждате как печалните на малкото доходоносни в България бизнеси и предприятия се изнасят за чужди компании. Някои са европейски, а някои офшорни. Виждате какви монополисти имаме в комуналните услуги.
Даже Софийска вода не е наша. Виждате в добива на злато каква е ситуацията, в сферата на енергетиката - също. Мариците, например са американски. И малкото национални богатства, които са ни останали се изнасят за чужбина, а народа се лишава от тези ресурски, които биха му помогнали да живее по-добре. И в същото време представителите на народа във властта - особено в централната изпълнителна власт, но и тука, в София - вместо да вземат страната на обикновения човек и чрез администрацията да се решават неговите проблеми се вижда, че изпълняват и са изпълнявали повелите и заповедите точно тези хора. И примера е с невидяните седемстотин милиона в хазарта. Както се видя през цялото време администрацията е обслужвала интересите не на хората, а на определен човек. Същият е случая и с Ковачки - как му бяха подарени Общинска банка, Общинска застрахователна компания, ТЕЦ-ове и т.н. Хората, които получават от народа заплати в министерства и институции всъщност са били чадър и защитник на интересите на тези единични капиталисти, които фактически са си гонили техния интерес.
А държавата дори и сега не съгласна да им дигне подоходния данък и корпоративния данък. Т.е. колкото данък плаща медицинската сестра с минимална заплата, толкова ще плаща и олигарха. Това е повтарящо се в историята и както тогава е довело до революции сега трябва да доведе до една осмислена реакция на хората и до промяна.
Вече не може да бъде спряно хората да мислят и да реагират - през социални мрежи или на улицата. Вече сме в ерата на комуникациите и много лесно няма да могат да се справят с мислещият народ.
Въпроса е ние като социалисти и активни граждани да сме на висотата да организираме това недоволство и то да не остане хаотично и безрезултатно, а то да доведе до една промяна. Как виждам аз промяната? Трябва да се ревизира тази дясна политика. Все повече хора виждат, че не може един да трупа милиона и сега да го чакаме да дари от престорено великодушие част от ограбеното от същият този народ. Дори да е честно спечелено. Не е ли по-справедливо да се каже "Вижте, сега има трудности. Да, всеки ще понесе някаква тежест, но този, който тази тежест ще го унищожи трябва да му бъде помогнато. А този, който до сега не е плащал на милиони десет процента данък - защото се знае, че много олигарси се опитват да избегнат чрез различни схеми плащането даже на този данък - сега ще се увеличи плащането примерно на двадесет процента. Или може би ще има еднократен данък богатство. Все повече хора узрязават. Това се вижда и във Великобритания, и в централно европейски държави.
Нашите управляващи обикновено слушат тарторите си от чужбина и трудно ще опазят на богатите интересите и тук ние, като социалисти, също трябва да гарантираме правата на хората да си защитават, да има истински парламентаризъм, да има обински съвети, които решават въпросите в правилната полза. Да има механизми например, които да гарантират равният достъп до образование, но наистина реален. Не да има деца по една или друга причина отпаднали от училище и обществото да нехае. Да има реално гарантирано достъпно здравеопазване. Защото сега кризата показва, че ако ендин човек не е обхванат от системата и има опасност да бъде заразен може да зарази цял квартал или даже цял град.
Не е ли по-добре обществото да се бръкне в джоба и например да ваксинира всички от опасни болести, да вложи пари за здравеопазване за тези, които до сега не са могли да се възползват? Отколкото всеки да си гледа собствения интерес и да си задава въпроса защо така стана в нашето общество. Сега видяхте какво стана - най-различни богати фирми дадоха пари за респиратори и оборудване на болници. Преди са считали, че това е ненужно - да се дава за обществото. Но сега принудени от страха от смърта и от страха от трагедията малко развързаха кесиите си, но еднократно. А за това трябва да има система. Овластените трябва да защитават интересите на хората. Не трябва да се краде. Трябва да има пълен обществен контрол върху всеки лев, който попада в управлението и да се знае за какво се харчи. Но и трябва да има по-голяма тежест върху тези, които могат да бъдат натоварени, за справяне с проблемите на обществото.
4. Като член на БСП запознат с историята на партията оприличавате ли сегашното положение на друг исторически момент от историята на България?
И друг път се е случвало управляващите да не отстояват интересите на обикновените хора, на бедните хора, а основно се поставят в услуга на чужди фаворити. Пример в момента е договора за изтребителите. Те в момента съществуват само на хартия, само в проектна готовност, а са платени изцяло предварително. Още в първият ден на кризата официално отправих изявление до всички институции в което призовах няколко неща, едно от които е следното - българските управляващи да инициират разговори със САЩ и да кажат, че ще има криза. На бедните държави ще е много по-трудно да излязат от нея. Ще е много по-трудно да се справят с всички рискове. И в този ред на мисли - сега приоритет ще ни е да оцелеем от кризата и икономическите и последици и съгласни ли са САЩ да се прекрати изпълнението на договора за производство и доставка на тези самолети.
Първо - без неустойки ако може. Ако не може, понеже са направили някакви разходи да се плати някаква неустойка. Но ако може и един лев да бъде спестен от този милиарден разход пак ще бъде от полза за българския народ. Не за нещо друго, но в тази изостряща се ситуация, когато хората вече прецениха, че света вече няма да е същият, когато самият Бойко Борисов каза "То няма да има кой да ги кара" беше важо да имаме повече ресурс за справяне с текущите ни проблеми, които очакваме. Когато отидете във фирма и си поръчате изработка на нещо - например дограма или мебел - винаги има срок.
Щом в този срок не сте получили стоката винаги можете да инициирате разваляне на договора. И ако отсрещната страна откаже, това ние трябваше да го чуем. И тогава щяхме да знаем - САЩ проявяват ли разбиране към трудността в която ще изпадне икономиката на България или не. Защото опасността пред държавата ще отмине и ние ще запомним този добър жест, а и когато след две-три години, положението се оправи и имаме отново излишъци нека тогавашното правителство ги купи, ако прецени, че са отново приоритет. Но този разговор не се направи.
А кое е важно за света и за хората в момента? Да се опазва природата, например. Да се вдига нивото на живот на хората. Да няма гладни. Това за мен трябва да са приоритети за всеки един човек. Или да струпаш още пет дивизии в Полша или Литва. Да направиш четири-пет учения между Румъния и другите девет страни от три морета. Инициатива, която има за цел да направи бариера около Русия и да дрънка оръжие с цел да решава проблеми със спокойствието на Западна Европа. Те си мислят, че като създават проблеми между Полша, Румъния и Русия и те ще са спокойни. До преди ситуацията с корона вируса това беше доминиращият начин на мислене на Запад. Нека тези там си правят учения, нека украинците се дразнят с руснаците. Тази нестабилност потапя и Русия, и Украйна и руши сътрудничеството. Докато на Запад няма граници, спокойно преминават и камиони, и коли, и самолети. А тука не могат братовчеди и братя, хора с една религия да общуват помежду си - Донбас с Русия и Киев.
И на спортистите няма да разрешат да дойдат тук. Това беше приоритет на Западна Европа до пандемията. Сега все повече хора смятам, че разбраха колко е смешно това. Нормалният човек нямаше право да напусне границите пеша, а да се пращат десет хиляди американски и други войници да правят военно учение в Литва и Полша. Просто те сами си ревизираха приоритетите и това отпадна. Е тогава възиква и следният въпрос - защо България да не помага на своите хора и на съседните ни държави, а ще праща свои войници и свои ескадри и ще провежда учебни стрелби по въображаем руски нападател.
И именно в това е приликата. В навечерието на ПСВ и на ВСВ всичко е започнало по същият начин. От едно настървение, от една омраза. От посочване на съседа за враг, без да се гледат и собствените пропуски. И интереса на големите сили и на големия капитал. Който е искал все повече войни, за да може да продава оръжие.
5. Ситуацията с коронавируса промени много битието на българите. Как премина за Вас карантината?
Бях със семейството си - със сина ми Александър, със съпругата ми и с близките ми. Подпомогах и подкрепях с каквото е необходимо мои другари и съграждани. Знаете, че съм председател на БСП, район "Искър" и съм председател на Градския съвет на Български антифашистки съюз и когато имаше ситуации и възможност каквото можехме, според силите си помагахме на нашите другари, за да можем да ги предпазим от рисковете.
6. Мерките на Столична община бяха ли достатъчни за омекотяване на ефектите от извънредното положение?
Някои от мерките бяха добри. Но някои бяха абсолютно контрапродуктивни. До сега не мога да разбера защо бяха затворени паркове, защо беше затворена Витоша. А можеше чрез убеждения да се говори с хората - който се чувства застрашен да не ходи. Но нека не е забранено. И тези, които посещават паркове без да им се чертаят някакви куриозни и смешни маршрути да им се обясни, че подлагат себе си на риск и могат да изложат риск и другите. Но не може на човек, който спазва правилата да му се забрани да влиза в парковете. Беше парадоксално - хората се разхождаха, но по тротоарите на улицата, където на метър и петдесет и то някъде с паркирали коли на това разстояние майки с колички трябваше да се разминават.
Но дисциплинирано спазваха мярката да не посещават парка. Огромен Южен парк, а всички майки обикаляха алеята около Южен парк и трябваше да правят завойчета около паркиралите с едната гума на тротоара коли. На Витоша също. То и до сега е неразбираема за мен мярката. На общински съвет тази седмица мисля, че пак не я разрешиха - да няма градски транспорт до Витоша. Сто и единадесет линия обикновено е препълнена. Както и други линии. Ако мислиш, че автобусите до горе ще са също препълнени това се решава по много елементарен начин. Изчислява се примерно, че трябва да са през човек в рейса - не 40 човека, а да кажем 20. Когато тръгва двадесет и първия човек да се качва нека един стюард предупреждава шофьора да затваря вратите. Както в автобусите на летището. И идва друг рейс. После трети, ако трябва пети, колкото е необходимо трябва да дойдат. Ако трябва ще пуснат дълги автобуси, ако се наложи. Но ти да лишиш нуждаещи се от чист въздух хора от общинска услуга? Те там не отиват да разнасят зарази. Отиват на чист въздух, да спортуват. А те утре, като са здрави ще спасят Столична община и държавата от много други харчове. За хипертонии, за екземи, за дерматити и т.н. Отдиха на чист въздух няма никаква алтернатива.
И аз мисля, че всеки специалист ще каже, а и самите управляващи след време ще си признаят, че това е грешка. Ще видите, че и Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова ще си признаят, че и затварянето на парковете, и липсата на градски транспорт до Витоша е било грешка. Има и други примери, но не искам да изглеждам, че само критикувам. Разбира се, че е по-лесно когато не си във властта и не си натоварен с много отговорности да се критикува. Имат и верни ходове, но трябваше да покажат, че носят една отговорност, че са спечелили - избрали са ги. Скандално или не - избрани са и носят те отговорността. Трябваше да споделят с опозицията другите гледни точки, ако искат предвижването през кризата да е общо дело. И тук особено на централно ниво има много какво да се желае. Пак същият инат. Сега ще закрием парламента, но при зор ще работи парламента.
Но при зор пък те не се явяват. Пак такива дребни политиканщини, които не правят чест на управляващите, защото трудността ще мине и замине. Хората, когато пак си нацапат колите с асфалт по бул. Дондуков няма да те оценят, защото ти си се правил, че си ги спасил по време на корона вируса. Ще си кажат "пак същият некадърник , взел едни комисионни и пак ще прави ремонт на ремонта". И ако като хора успеем да се организираме да преборим корпоративния и ромския вот ще променим нещата. Защото този вот реши резултата в няколко района, включително моя. Влияят и разни вълци, които са се намърдали в "Чистота Искър". Ужким от името на "Чистота Искър", но работейки като подизпълнител. А помните какво казваше Бойко:"Аз гоня вълци и лисици". Нищо подобно. Оказа се, че на камионите пише "Чистота Искър", но са собственост на Вълка. Просто им е сложил стикер. Но ако на някой не му харесва трябва да премине към действия - не ти харесва - отиваш и гласуваш.
7. Като кандидат за районен кмет на последните избори следите сегашните процеси в Район "Искър". Очаквате ли движение по вашите настоявания за новите детски градини в Дружба и за изграждането на канализация в с. Бусманци?
Тук съм голям песимист. В първите три-четири месеца от мандата на нашия скандално избран кмет чакаше институциите да спасят скандалния му избор. Скандално, понеже се оказа, че получихме видеозапис в деня на вторият тур с известни криминално проявени наши съграждани цял ден кандидата за кмет си комуникира с тях в едно заведение в Дружба 2 очевидно свързано с изборите. И аз сигнализирах до прокуратурата, Бойко Борисов и МВР след три-четири месеца проверка институциите си измиха ръцете - викали са го и са го питали, а той е казал, че случайно е срещнал граждани и той като кмет и кандидат за кмет разговаря и поздравява всички. И след това се случи ситуацията с корона вируса и напрактика той пак изчезна.
Ние - социалистите и гражданите на район "Искър" поради неоправена дълго време пролука в оградата на 68-мо училище. В спокойно време дворовете на училищата в Дружба са отворени, за да може при спазвания на всички нормално изисквания хората да спортуват. След като децата приключат да учат и хората започват да спортуват - хората играят баскетбол, децата карат колела. Големите дворове на училищата построени от социализма в Дружба 1 и Дружба 2 са едни от малкото оазиси в които човек може спокойно да спортува и да отдъхва без да го прегази кола или да стане друг проблем. Благодаря на директорите на училища, че за разлика от други райони, в които искат да направят училищата концлагери - да има охрана, видеонаблюдение и да се заключват след учебните занятия - при нас училищата са отворени.
Но още в началото на кризата детските площадки и дворовете на училищата бяха затворенни от съображения за сигурност. Но при наличието на тази дупка ние сигнализирахме на кмета. Ако не бяхме ние нямаше да си мръдне и това да направи - да затвори дупката. Освен това, когато г-жа Фандъкова обяви, че след разговор с щаба ще отвори осем парка нашият го нямаше - парка до езерото. Това е едно красиво кътче обичано от нас, а и от други граждани на столицата. Ако не бяхме ние пак, като граждани да му сигнализираме и да му кажем - скандално или нескандално избран няма ли да предложиш в Дружба също да има отворен парк? И в първото съобщение на г-жа Фандъкова бяха осем парка.
А след нашата остра реакция, че искаме парка до езерото, парка до 108-мо училище и парка около река Искър също да бъдат отворени Столична община си коригира съобщението и от осем станаха на десет парка, като деветия беше нашият - до езерото. Отчетохме, че са ни послушали частично. Но за другите районният кмет не прояви инициатива, дори след като се видя, че правилата се спазват в парка до езерото - без да се бутаме гражданите, без да нарушаваме предписанията. Ако не бяхме гражданите и социалистите да го призоваваме и да го изваждаме от летаргията и от нищоправенето нямаше и това нещо да се случи.
Искърско шосе обещаха, че ще бъде завършено, но откриха, че нещо не са направили като хората и казаха, че няма да стане. Отвориха две малки отсечки по които колите се засилват и след това - пак ремонт. Шегуваме се, че направиха кратки отсечки за ускоряване на елементарни частици. Сега пак обещаха да го направят и имам един елементарен въпрос - защо след като е изградено, отчуждено, широко направено при социализма не могат да му направят едно просто преасфалтиране? А има и по-тежък проблем, който призовавахме всички политически сили да поемат решението му като ангажимент в предизборната кампания - бул. Димитър Пешев. Това е връзката на Дружба с Цариградско шосе. Понеже от там има голям трафик с камиони между Казичене-Бусманци-Цариградско шосе от там е много амортизирано. А от там минават големи групи хора и е много трудно да се пресече. Няма и тротоари. От години ние настояваме да се реконструира пътя, като се направят и тротоари, и велоалея. Това предизборно започна да се кърти буквално между двата тура. И ние в един дъжд хванахме машините да къртят само по един сантиметър асфалт но на големи площи. С идеята да си кажат хората "гледай кмета какви големи ремонти прави".
А този един сантиметър няма да издържи и двадесет дена. Първият камион, който мине ще го напука, а след първия дъжд ще стане на прах. А в Бусманци няколко години поред се преборвахме да не изпада от всички планове и да се направи проект. Защото без проект не може да се надяваш на финансиране. А те дори това нямат. Два мандата в с. Бусманци кмета беше издигнат от БСП. И един от основните аргументи на ГЕРБ там беше, да не гласуват хората за него, понеже г-жа Фандъкова го наказва, защото е от БСП и за това няма да направи канализацията. От няколко години се прави проучването. И точно когато ни биха на тези избори с петдесет гласа младока от ГЕРБ, който сега избраха не отстоя позициите и Бусманци беше задраскано. В Абдовица и Миленков се предвижда, ако останат пари след осем години да се направи канализация, а Бусманци направо отпадна от проекта. Истината е, че скандално избраният ни кмет на района и неговия екип не могат да решат нито един проблем на хората.
8. Преувеличено ли е да кажем, че сегашният кмет на района, като че ли на моменти се крие от избирателите си?
Не е преувеличено. Той излъчва нежелание да прави каквито и да е инициативи. Седи си в кабинета или кой знае къде. По изборите видяхме, че стои в това заведение, което му е най-близо до блока и командва тарторите. Но реално погледнато се крие. И давам пример - стари кметове, които са няколко мандата като него, а и нови кметове, направиха обществени съвети. Има такъв в Триадица, има такъв в Оборище, има такъв и в Красно село. Той е твърдо против да се прави такъв, събра някакви свои приятели и ги нарече кметски съветници. Но ние преди две години формирахме обществени съвети. Самите активни граждани. Това са хора, които са били в местанта власт преди време, или са били ръководители на предприятия, учители, директори на училища...хора на които не им е все едно как се съсипва собственият им квартал или как не се решават елементарни въпроси. Например - в парка да няма лампа. Или да стои коша и да няма един месец кой да го изхвърли и да стане пирамида от боклук. И активни хора направиха първо обществен съвет в Дружба 2.
После се направиха в Дружба 1 и в Бусманци. В Абдовица активни млади хора направиха сдружение "Бъдеще за Абдовица", което стъпка по стъпка започна да поставя и да решава проблемите си - детска площадка, видеонаблюдение, проект с който си направиха паркче. Сега ще поставят следващи въпроси - полицейски пункт. Т.е. - тези активни съвети се създадоха въпреки него.
Ако някой нормален човек беше кмет - един път в месеца, или пък веднъж на три месеца щеше да ги кани на среща, за да могат да кажат актуалните проблеми на микрорайона си. Няма пари за всички и не могат да се решат едновременно, но поне така ще е ясно кое е най-важният проблем според хората. И ще се реши - този месец ще се оправи един проблем, после няколко месеца за тази част на района няма да се дават пари, за да има за другите, но след няколко месеца пак ще се реши друг техен проблем. И затова аз твърдя и мога да го докажа, че той се крие от избирателите. Страх го е от медиите. Страх го е от избирателите. Сега като види това интервю ще се сети и той да даде интервю за някоя телевизия, за да покаже, че все още е кмет и все още е жив. Или че има някаква позиция и да се оправдае по част от нещата, които съм казал. За това и питам - кога той е приел обществен съвет или активен гражданин и е поел ангажимент след обсъждане на някакъв проблем за неговото решение. И давам пак пример - кмета на Триадица план по седмици - едната седмица е в Гоце Делчев, другата е с обществения съвет на Манастирски ливади, третата седмица в тяхната зала на общината.
Сега заради кризата общуват по интернет. И са различни сили кметовете, които го правят. Просто има една група, които са много активни от районните кметове и действат, една втора група, които не са много шумни, но пак действат, а нашия нито публично поддържа някакви контакти с гражданите и обществените съвети, нито пък е постигнал някакви конкретни резултати за района. С малките изклюения, които ние сме ги накарали да реши даден проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар