"Дружба" на бунт срещу Владо Николов

"Чичо Кольо, тука ще се дава, няма нищо да се взима. И аз съм играл на асфалт, но не бих пуснал моето дете. Ще правим нещо добро в полза на децата." С тези думи бившият капитан на националния отбор по волейбол Владимир Николов се опитва да убеди един от жителите на столичния комплекс "Дружба 2", че в двора на 68-о училище „Акад. Никола Обрешков“ трябва да бъде построена зала. С приятелския разговор между Владо и възрастния мъж започва общественото обсъждане на проекта, зад който стои волейболната звезда.

Точно в 18.30 ч. Николов пристига пред главния вход на училището, плътно следван от районния кмет Ивайло Цеков, който до края на събранието няма да се отдели от него. В 19.00 ч. Николов се насочва към актовата зала, за където е насрочено обсъждането на неговия проект за изграждането на спортна зала в двора на училището. Бившият капитан на националния волейболен отбор изневерява на традицията да е винаги на предна линия и сяда в средата на залата. Сякаш усеща, че в следващите минути срещу него ще се надигне мощна вълна от недоволство. Впоследствие тази вълна се превръща в цунами.

Заради липсата на официална информация за срещата в иначе голямата зала са се събрали 60-70 човека. От тях около 10-15 са агитка на Николов, която го чака още на входа. От ръководството на училището, което не смята за нужно да участва в разговор за съдбата на двора, са изпратили няколко служители от персонала и учителка по физкултура. Още в началото на дискусията става ясно, че жителите на квартала не искат залата на Владо Николов, защото държат да спортуват свободно и безплатно в двора на училището.
„Аз подкрепям този строеж. Нека се развива кварталът“, контрира кметът Ивайло Цеков, но присъстващите не са на неговото мнение.

„Какво му е на асфалта, аз там играя от години? Няма да слушаме глупостите на Владо Николов заради неговата амбиция да си прави частна зала“, заявява гневно момче от квартала. То декларира готовност да се включи в стартиращата подписка срещу намерението да се появи голяма постройка насред двора на общинската земя в 68-о училище.

Дори и след края на срещата, която продължава повече от два часа, Владо се опитва да говори с жители на квартала и да обяснява, че прави благородно дело, но никой не го чува.
Жителите на „Дружба 2“ си тръгват бесни. Става ясно, че скоро по спирките в квартала ще се събират подписи срещу намерението да се усвои дворът на училището. Хората искат спортна зала, но изградена на пустеещи земи, а не там, където и в момента може да се играе футбол, волейбол и баскетбол. Това, че в съоръжението ще има кафене, не ги изкушава, защото в квартала е пълно със заведения. Местните си искат двора на училището такъв, какъвто го знаят от десетилетия.

Николай Георгиев, "7 дни спорт"