С банички от "Дружба" да играеш на световното в Глазгоу (СНИМКИ)

Да обядваш с баничка и да играеш на световното първенство по гимнастика в Глазгоу. Това може да се случи само със спортист в България. Съдбата не е пожалила и за миг русокосата Албена Златкова. Тя е от най-дорите български гимнастички, които тази есен излязоха на подиума в Глазгоу, за да се борят за олимпийска квота за олимпиадата в Рио де Жанейро.

Албена не е от фръцлите, които ходят по улиците на пръсти, за да демонстрират грация и величие, не пази злокобни диети и не се прави на кралица Марго. Тя е от обикновените млади дами, които се борят с живота и не се спират пред никакви предизвикателства - в живота и в спорта. От тези, които преследват мечтите. Момичето от столичния комплекс "Дружба" отдавна е забравила суетата. Издигнала е защитна стена пред себе си, не допуска хора, сякаш да се предпази от гадното бъркане в стари рани. Затова пък на лицето й винаги грее усмивка. 

Така я е научил спорта - гимнастиката, защото там все още има завист и гадни коментари, между съотборнички и съпернички. А това, което спася Албена от лошотията е дежурната й слънчева физиономия.

На 6 годиники започва да тренира гимнастика. "Баба ми ме записа на гимнастика. Дадоха ми едно листче в училище и аз й го занесох. Тя ме записа с мисълта, че ще тренирам художествена гимнастика. Когато, след 3 месеца, разбра, че е спортна много се смяхме и двете", започва житейския си разках гимнастичката пред BIG5.BG. Когато се прибера вкъщи и няма нищо сготвено отивам до магазина и си купувам баничка за обяд или нещо друго тестено. Не пазя диети. Ако съм на хранителен режим няма да оцелея, признава момичето.

Преди да влезе в залата от 4-годишна, русокосата фурия ходи да пее в хор и по концерти, после става модел, но заради липса на пари трябва да се откаже. След това опитва късмета си и на китара. "Баба ме записваше на всичко, още си пазя китарата. Но все нещо не ми харесваше, до момента, в който влязох в залата", спомня си тя.

Точно на Архангелова задушница, в началото на ноември т. г. тя среща баща си, който отдавна е забравил, че има дете. Погледите им се срещат, но той я подминава, дори не се поздравяват. Родителят отдавна не поддържа връзка с дъщеря си. Албена е отгледана от баба си и за нея тя е най-скъпият човек, единствената й подкрепа и опора.

"Имам усещането, че ще успея в гимнастиката. Повечето спортисти тренират за пари или да станат известни, а аз го правя, за да ми кажат "браво". Българка съм и искам когато някой каже две добри думи за моето съчетание да се обърна и да му кажа: Аз съм българка. Парите - днес ги имаш, утре ги нямаш", смята гимнастичката. Тя има прихапан нерв на гръбначния стълб, но щом влезе в залата забравя за болката и започва тренировки, сутрин 3 часа и след обяд 3 часа.

Запомнила е думите на именития Йордан Йовчев след Глазгоу: Много работа сте свършили, но има много брак! "Трябва да изчистим съчетанията", поставя си цели Албена. 

30-ото място на Световното първенство в Глазгоу не я е отчаяло. Напротив още по-сериозно тренира. И ако има късмет, и България получи право да участва на тест ивент в Бразилия през април 2016, може и да вземе квота, и да играе в Рио 2016.

През юли 2015 г. Албена за първи път става шампионка на България. От вълнение, че е най-високото място на почетната стълбичка плаче. "Бях щастлива, защото всяка година показвах по-добри резултати. През 2013 г. станах пета, през 2014 г. - трета, а тази година вече шампионка. Успях да си докажа, че мога", признава националката.

Тя е родена точно на 10 ноември, 4 години след революцията - 1993 г. Всичко, което е постигнала русокоската е заслуга на баба й Йорданка Димитрова, бивша лекоатлетка и на скорпионския си нрав. И тя обаче си има страхове. Те не са свързани с тройно салто на земя, с петорно въртене на успоредка, трудния прескок или падане от гредата. "Много, много се е страхувам за баба. Много я обичам и тя ми е единствена" разкрива чувствата си Албена.

Малкото кльощаво хлапе е като пумпал из залата по гимнастика. Всичко прави с лекота и желание. Винаги е усмихната и не знае какво означава думата не искам и не мога. Така бързо печели сърцето на треньорката Елена Филипова в ЦСКА. През 2000 г. става първа в многобоя, а до 2005 г. трупа купи, медали и похвали.

През 2009 г. Албена влиза в болница. Гнойна ангина и висока температура изкарват малкото момиче от ритъма на гимнастиката. Зареждат се тежки дни. Седмица тренира, две е болна. Прави алергичен шок и отново е на ръба. По-късно лекарите откриват, че има непоносимост към меда. Така слага край на гимнастиката.

След 4 години тя започва да ходи в залата по гимнастика на НСА и да се подготвя за кандидат-студентските изпити в спортната академия. Тренировките ги води Иван Танкушев. Неудобно й е да се върне в злата на ст. "Раковски", защото ще е обвинят, че е несериозна. И само след месец подготовка русокоската става първа на земя на републиканското първенство. "Тогава повярвах, че мога и това е моят спорт", казва Албена за мига, в който решава да се върне сред уредите в залата.

През лятото на 2014 г. тя се ксласира пета в монгобоя на републиканското и я взимат в националния отбор. Тогава само помогнах на отбора в зала Армеец, където България бе домакин, признава националката. През септември същата година тя се извинява на Елена Филипова и започва отново да тренира при нея.

Албена няма гадже, а и се съмнява, че скоро ще намери. Времето си прекарва между залата на Раковски, лекциите, изпитите в НСА и грижите за баба си. "Не ме вълнуват парите, но искам да е до мен. Да е луд и да ме разбира", разкрива ексцентричните си изисквания гимнастичката. Тя имала връзка около 2 години и половина. Щом аз не съм №1 в живота ти, а гимнастиката няма какво да правя с теб", заявило момчето и сложило точка на връзката с Албена.

"Искам да може да прави шантави неща, да му се живее, защото аз не обичам да тъпча на едно място, искам да се развивам. Ако нещо не ми харесва искам да го променя за по-добро. И не се примирявам", откровена е гимнастичката.

Животът я е принудил бързо да порасне и да стане зряла. От детството й е останал незаличим кошмар за смъртта на майка й. И до ден днешен тя пази спомена как пред блока изкарват безжизненото тяло на майка й, загинала при нелеп инцидент. Тогава е 7-годишна. "Всички ми обясняваха, че мама е починала, а за не вярвах. Очаквах, че ще отвори очи и ще ме види. Не можех да разбера какво ми говорят. Не им вярвах, очаквах, че тя ще се оправи и ще ме прегърне", натъжава се гимнастичката.

"Баба винаги ме е учила да се боря, да не се предавам, да предценявам приятелите си. Тя ме предупреди, че в живота има и предателство и то много боли", помни съветите Албена.

Заради първите европейски олимпийски игри в Баку, това лято Албена пропуска изпитите за II курс в НСА. От месец се опита да навакса, за да запише III курс. 4 пъти я късат на волейбол и едва преди седмица, на петия път  успява да вземе изпита. В живота си тя се доверява само на баба си и на животните. Преди години, пред дома си намерила малка пухкава топка - бебе коте. Прибрала го, изкъпала го и го нахранила. Кръстила го Емилия и до ден днешен се гушка с пухкавия си любимец.

За да оцелее в тежките времена извън гимнастическата зала Албена работила и като барманка в заведение, в столичния "Младост". В този период от живота си тя не може да вземе решение какво да прави. Нейна приятелка, доста по-голяма я посъветвала да се върне в залата по гимнастика. "Тя ми обеща, че ще го направи и колкото й трудно да й беше изпълни обещанието си. Знам, че е силна и мъжко момиче", спомня си пред BIG5.BG Мими.

Албена е сред малкото, които не мрънкат и не се оплакват от безпаричие. "Парите с баба ни стигат", казва гимнастичката. Баба й получава 220 лв. пенсия и работи на няколко места - чисти в СМГ и още в три столични квартала. Жената се блъска от сутрин до вечер, за да свържат двата края с Албена. "Когато баба не може, а аз не съм в злата, ходя и й помагам или я сменям, защото тя има тромбо флебит.Не се оплаквам, парите ни стигат", категорична е националката по гимнастика.

И от федерацията по гимнастика също получава помощ. Взима стипенция от по 100 или 200 лв. на тримесечие и като национален състезател има осигурена храна.

"Не съм постигнала кой знае какви резултати. Така че, човек трябва да има претенции, когато покаже резултати, иначе с какви очи да иска", казва Албена.
Тя мечтае за успех на Европейско или Световно първенство. А за нея това означава място сред елита - в осмицата. "20 години женската ни гимнастика няма успех. Гледат на нас с насмешка, имат уважение към нас, но знаят, че няма да им объркаме сметките с медалите. Затова искам да вляза в осмицата и ще се боря за това. Ще играя докато мога", зарича се националката.

Сега мечтае да си направи ремонт на стария апартамент. Няма възможност на този етап, но е сигурна, че един ще превърне малката панелка в нейното райско кътче. където ще събира макар и малко, но истински приятели.

Александра Никова, BIG5