Постепенно, с течение на годините терена се благоустрои, бреговете улегнаха и в днешни дни езерото и околностите се превърнаха в чудесен парк и зона за отдих на софиянци. За жалост всичко това контрастира с липсата на грижи за водните обитатели. От дълго време живота там е оставен на самотек, без нужните грижи за зарибяване или създаване на условия за възпроизводство.
Спомням си някои мероприятия по зарибяване от далечното минало на социализма, но те бяха твърде епизодични, а и без съществен ефект. Преди няколко години се проведе зарибяване с пъстърва, заради предстоящо състезание по риболов. Проявата беше по-скоро с рекламна цел, един вид шоу, което отмина, а пъстървите бързо се изловиха.
А условия за живот на разнообразна риба има и то добри. Значителните дълбочини и обраслите с растителност плитчини, заедно с почти цялата брегова ивица, осигуряват възможности за укритие и прехрана на различни видове. Водната площ е достатъчно обширна, за да се чувстват уютно всякакви представители на шарановите риби, а защо не и хишници. Впрочем, на скоро в пресата се появи информация за сом-гигант, обитаващ езерото, забелязан от леководолази. Но да оставим на страни вестникарските сензации и да хвърлим бегъл поглед към конкретната обстановка в днешни дни. Ако се абстрахираме от изобилето на слънчеви рибки, ще трябва да обърнем поглед към малобройната популация от каракуда, бабушка или уклей. Тези видове със сигурност присъстват в езерото, но за трайни, целенасочени успехи е трудно да се говори. Най-вероятно е да ни заинтригува едрия уклей, но това ще е през пролетта или началото на лятото.
В миналото съм улавял и единични кефали. Оттук нататък всякакви предания за шарани, сомове или други гиганти оставям на заден план, понеже е твърде вероятно някои от тях да са плод на развинтена рибарска фантазия. Костурът се самонастани преди години и понеже знам за неговата устойчивост към всякакви условия, не се учудвам, че вече е най-многоброен и най-популярен сред въдичарите. Мнозина от посетителите на езерото идват с настройка да търсят именно раирания бодливец. И дори да звучи учудващо за водоем, разположен насред София, понякога улувът му е повече от приличен. Да си призная като риболовец рядко посещавам езерото. Някак не мога да приема гледката на високите блокове наоколо. Сякаш ловя от терасата на жилището. А и все мисля, че ще си загубя времето. Като че ли не съм го загубвал и надалеч-далеч по-переспективни водоеми. Домът ми не е толкова наблизо, но при всеки удобен случай, пре разходка или път към езерото, не пропускам възможността да се полюбувам на бистрата вода, на примамливите риболовни
места, оформени по начупените, несиметрични брегове. И да помечтая в какво райско кътче би могло да се превърне за въдичарите.
Проблема не е само до средствата, до зарибяването. За жалост, ние все още не умеем да пазим придобивките. И да се зариби, ще се втурнем в надпревара как по-бързо да го опоскаме. Сега тук ловят предимно деца и пенсионери, които нямат възможност да предприемат риболов по далечни маршрути. При последната ми пешеходна обиколка реших да поразпитам някои въдичари, да проуча обстановката на място. Без да е претрупано, не липсваше рибарско присъствие по най-привлекателните участъци. Търсеше костура с подвижна плувка, на голяма дълбочина. А уловът му откровено ме заинтригува. Три костура, от които единия поне 300 гр, а другите по-дребни, но не дребосъци. Докато поседнах на известно разстояние, встрани от него, за да не преча на работата му, момчето извади още един костур, а друг му отнесе рибката. Похвали ми се, че при предишното си посещение, преди два дни, от същото място е извадил още по-едър екземпляр, към половинка. Повярвах му. Дори да се е поизхвърлил с мерките, фактите говореха красноречиво. Днешния му улов и то само за няколко часа, беше повече от това, което извадих за целия вчерашен ден от язовир “Искър”. Пожелах му наслука и продължих.
На отсрещния бряг се заговорих с две хлапета, които усилено ловяха слънчевки на торен червей. А измежду тях в обемистия прозрачен плик се мъдреха и няколко не лоши костурчета. Значи, ако успеят да се доредят, и костурите налитат на торен червей. Помислих си, че ако се подаде в дълбока вода, шансовете в полза на костура се увеличават. Но хлапетата нямаха надежно обурудване, а и по всичко личеше, че се забавляват добре и със слънчевките. По-натам възрастен дядка беше вирнал върховете на две дънни въдици със старателно закачени звънчета, направени от капачка на бушон. И тъкмо да поздравя, дядото скочи енергично за годините си и засече. Право да си кажа, не забелязах кълване и си мислех, че ще извади празна въдица. Но след малко на брега заподскача стандартен костур – нито едър, нито дребен. Около длан. Дядото го откачи и го пусна в мрежестия живарник при още няколко негови събратя. Сега вече ми обърна повече внимание.
И се заприказвахме. Оказа се, че е от постоянно присъстващите рибари на този водоем. Днес е уловил десетина – ще има за един тиган. И беше видимо доволен. Но не винаги е така. Някой път като се заинати, не е пипвал по цял ден. Уж е все гладен, пък май не е така. И той си има режим. Чувам все познати неща. Не ме учудват. Само се потвърждава факта, че и най-непретенциозните риби по нашите водоеми не са вече толкова достъпни. И не се дават лесно. Но все пак си намират майстора. Дядото ги търси само на дъно. Слаби му били очите да се взира в плувката. Но неволята го е научила да се справя някак и да ги прилъгва. Моята инпровизирана инспекция приключи. За себе си отчетох прилична, даже добра активност на костура. Вярно, по няколко раирани риби не е впечатляващо постижение за който и да е язовир. Но за софийско езеро си е направо успех. Всичко е въпрос на гледна точка. Тръгнах си, а усещам че ръцете ме сърбят. Само на десет минути от дома ми е, а пък аз все пренебрегвам езерото.
Дано намеря малко време да си пробвам късмета. Цял ден едва ли ще издържа, но поне за няколко часа непременно ще опитам. То сигурно тогава пък няма да кълве. Защото подценявам рибата там. А тя иска уважение и търпение, за да се отплати. Към най-постоянните посетители е благоразположена. Днес се уверих в това. А езерото е удобно и достъпно отвсякъде. И градски транспорд върви край него, и с автомобил се стига наблизо. Двете му части са съединени с тесен провлак, а точно там бреговете са свързани с красив пешеходен мост. Южната, по-голямата част на езерото, е по-дълбока и привлекателна. И там се съсредоточават повечето от рибарите. Северното езерце е по-плитко, обрасло и местата за риболов са ограничени. Но не е за отписване. И то си има своите привърженици.
Без да е кой знае какъв риболовен обект, езерото в жк “Дружба” си има своите почитатели и своите упорити въдичари. Точно към тях рибата е благосклонна. И без да е в излобилие, според скромното си присъствие, се представя добре. А към онези, които го подценяват и не му отделят достатъчно време, то е негостоприемно, а рибата – недостъпна. Колегите, доволни и на скромен улов, ще го харесат, а по-протенциозните да си търсят късмета другаде.
Младен ДОБРЕВ, zoomania.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар